5 вероятни прогнози за посткоронавирусния свят

Дистанционната работа, автоматизацията и телемедицината скоро могат да се превърнат в новото нормално

Пандемията от COVID-19 със сигурност ще бъде запомнена като световно събитие за следващите поколения. В глобален мащаб подобно на Голямата депресия, падането на Берлинската стена и глобалната финансова криза от 2008 г., тя може да се превърне в инструмент, който ще ускори някои социални и икономически промени, които иначе биха отнели години, за да се реализират. Колкото и време да ни отнеме, в крайна сметка този вирус ще бъде победен и икономиката ще се възстанови от наказващата рецесия.

Пандемията ще промени трайно нашето социално и икономическо поведение. Ето някои прогнози, които изглеждат все по-вероятни.

• Компаниите, които предоставят дигитални услуги и тези, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, ще постигнат незабавни и трайни печалби

COVID-19 дойде като заплаха за човечеството и хората нямаха друг избор освен да се затворят в домовете си и да се изолират от другите. Връзката с близките им, с колегите им и със света се осъществяваше най-вече благодарение на дигиталните технологии. Краткосрочните победители ще бъдат тези, които предоставят стоки и услуги, без да е необходимо да влизат във физически контакт със своите клиенти. Победителите в тази категория ще бъдат доставчиците на облачни услуги като Amazon Web Services, отдалечени работни платформи като Zoom или Microsoft Teams, компании за виртуална реалност като Oculus, стрийминг услуги като Netflix и др. В краткосрочен план платформите за електронна търговия, услугите за доставка на храни и логистичните компании също ще бъдат победители. Когато икономиката в крайна сметка се подобри, тези печалби ще продължат най-вече благодарение на утвърдените промени в навиците на купувачите. Усложнената икономическа ситуация в глобален план във връзка с пандемията от COVID-19 задава множество нови изисквания към работните процеси както в секторите на търговията и услугите, така и в застрахователната индустрия. Много от застрахователите трябваше бързо да реорганизират процесите си така, че да осигурят непрекъснатост на услугите, чрез прехвърляне на голяма част от тях онлайн, както и да разработят и предложат на потребителите нови продукти в отговор на нуждите от застраховане.

• Дистанционната работа може да стане по „подразбиране“

В момента на много хора внезапно се наложи да работят от дома си и бързо да се адаптират към промяната в начина си на работа. От друга страна, това даде възможност да си „щадят“ костюмите и времето за пътуване, както и за по-голяма гъвкавост с графика и заниманията им извън работата. Мнозина ще открият, че предпочитат да работят дистанционно и когато кризата отмине, за някои компании ще стане трудно и скъпо да откажат тази възможност на служителите си, които ще искат да се възползват от този нов модел на работа. Това ще доведе до спад на търговските и офисни площи, тъй като компаниите осезаемо ще намалят размера на работните си пространства. Това, в съчетание с по-строгите ограничения за пътуване и задължителни карантини за чужденци, влизащи в определени страни, също ще натовари тежко индустриите, разчитащи на бизнес пътуванията. Този факт може да доведе до изселване на „служителите с бели якички“ от големите градове - след като отдалечените работни програми на компаниите бъдат изгладени, техните новоотдадени служители ще имат гъвкавостта да се преместят от пренаселените градове в райони с по-ниски разходи.

• Много работни процеси ще бъдат автоматизирани, а останалите ще бъдат управлявани дистанционно

За да преживеят кризата, фирмите се наложи да уволнят или съкратят най-слабо продуктивните си работници, да автоматизират онези процеси, които максимално бързо можеха да бъдат автоматизирани, а останалите да преобразуват и управляват дистанционно. В бъдеще много от тях няма да имат стимул да се върнат към бройката служители преди кризата, а на мнозина от онези, чиито функции вече са автоматизирани, ще им липсват уменията да се конкурират в новата икономика след кризата. Участието на работната сила ще пострада и рязко ще се намали. В средносрочен и дългосрочен план тези компании също така ще стигнат до извода, че процесите, които са направили дистанционни, могат да се изпълняват и от висококвалифицирани работници в страни с по-ниски разходи. Накратко, работните места първо ще преминат от присъствени към дистанционно-вътрешни, а след време ще преминат от дистанционно-вътрешни към дистанционно-управлявани от чужбина.

• Телемедицината ще се превърне в новото нормално, сигнализиращо за бум в иновациите на здравното осигуряване

За няколко седмици регулаторните бариери пред телемедицината в глобален мащаб до голяма степен се промениха. Например лекари в САЩ сега извършват дистанционни посещения, изпращат имейли и правят видео-чат с пациенти в съответствие с HIPAA (Законът за преносим на здравно осигуряване и отчетност), а доставчиците на медицински и здравните застраховки възстановяват телемедицинските услуги. В България също се стартира спешно облекчаване на административните процедури за пациентите, най-вече за тези с хронични заболявания, чрез въвеждането на поетапна електронизация в здравеопазването и гарантиране на интегрирани социално-здравни грижи в домашна среда, за да може пациентите в стабилно състояние, за които не е необходима непременна среща с лекаря, това да се случи дистанционно. Някои застрахователи, включително и България Иншурънс, вече предлагат онлайн консултации с водещи лекари от различни специалности ( кардиолог, дерматолог, ендокринолог, УНГ, педиатър и др.), както и редица дигитални услуги като добавена стойност за своите клиенти – онлайн подаване на документи, онлайн закупуване на застраховки, онлайн плащане и т.н. Независимо, че към момента тези мерки са обявени за временни, онези, които вече имат опит от първа ръка с удобството и икономическата ефективност на телемедицината, няма да искат да се откажат от нея. След като кризата отмине, част от здравните грижи ще започнат да се ползват дистанционно по подразбиране, а не по необходимост, което ще позволи на по-добрите и активни лекари да предоставят услугите си пред много повече пациенти.

• След първоначалната вълна на изолация, международното сътрудничество може да процъфти

След първоначалното оттегляне от глобализацията, държавите може би ще признаят, че технологичните и вирусни заплахи са екзистенциални и следователно изискват международно сътрудничество. Възприемайки усещането за прагматичен интернационализъм, държавите по-вероятно ще разработят международни норми, въвеждайки системи за мониторинг и докладване, както и координирани планове за реагиране и действие в извънредни ситуации. Когато настъпи следващата пандемия, глобалните системи за мониторинг и докладване биха я открили по-рано. Координираният глобален отговор би направил правилата за самоизолация и опазването на здравето и живота на хората по-ефективни, съкращавайки значително и периода на спад в икономиката.